Данните са новото гориво за икономиката

В ТехноЛогика използваме изкуствен интелект в решения за земеделието и превенцията на бедствия

Bloomberg TV Bulgaria, „Светът е бизнес“

Огнян Траянов – основател и изпълнителен директор на ТехноЛогика, в разговор с Ивайло Лаков

Водещ: Здравейте и добре дошли, благодаря, че сте тук. Акциите на целия банков европейски сектор са силно надолу, хората са много притеснени. Как изглежда тази ситуация през погледа на човек като вас?

Огнян Траянов: Като един тревожен сигнал, защото от една страна ние, като цяло човечеството, от една страна се бори по някакъв начин да смали негативите от това печатане на пари покрай пандемията, от друга страна, изведнъж се получава едно разкриване – царят е гол. Малко започва да прилича на 2008 г. – хората са наплашени, имат научени уроци. И това, разбира се, ще се отрази и на нашия бизнес. Веднъж, разбира се, че тази банка SVB не е случайна – тя финансираше стартъпи, въобще ІТ компании.

Сега вече говорим за песимизъм, едни страхове, които несъмнено ще се отразят и върху инвестициите в нови технологии. Ако се тръгне отново към някаква спирала надолу, което не се изключва, значи те фактически какви са вариантите? И двата не са розови. Единият е: тръгва се по спиралата надолу, с негативизъм, страхове и фалити един след друг, като домино ефект, защото хората са наплашени, а знаем, че особено банковото дело, основната монета не е парата, а доверието. А другият сценарий – наливаме страшно много пари, за да успокоим тези, с надеждата, че като се успокоят тези вложители в тази или в две, три, пет банки, всичко ще кротне, защото всеки ще се надява, „ами те няма да ми изгорят парите“. Те няма да изгорят парите и на 100%, но вече като започнат да се печатат нови пари, те ще изгубят от стойността си, защото това ще подхрани инфлацията. Така че те няма да загубят 100%, ще загубят 70%.

Водещ: Да. Добре, в България как ви изглеждат нещата? 

Огнян Траянов: Сега, в последно време се получиха тук едни негативни сигнали, които според мен – не че не са истина, но тази информация не трябваше така широко да се разпространява. Никой не може да обвинява медиите – това им е бизнесът, да информират, да печелят зрителско внимание за тези негативни прогнози за развитието в България. Те се знаеха от много хора, но също се нагнетява скептицизъм. От друга страна, виждаме едно население, което си празнува, ходи на СПА, плаща за хотели по-скъпо, отколкото в Париж, просто по никакъв начин не се вижда някакво притеснение, мъдрост. Просто то се е видяло – давай каквото можем, да вземем.

Водещ: Като заговорихте за притеснение – и БАИТ, и други организации и секторът „Информационни технологии“ направихте едно отворено писмо към политиците. Призовавате най-различни неща да се случат колкото е възможно по-бързо. Едно от тия неща е промяна в сферата на образованието. Каква промяна визирате?

Огнян Траянов: Все по-голяма практическа насоченост. Ще дам един пример, преди четири години създадох ТехноМеджикЛенд – първия STEM център. През него вече минаха шестцифрен брой деца, водят се курсове, часове от програмата по физика, по химия, главно частните училища. Както се знае, този проект, в устава му е записано, че никога няма да разпределя финансова печалба – дай боже да стигнем до финансова печалба, но в пандемията се промениха плановете. Но така или иначе, там е натрупано ноу-хау, опити, експерименти, които могат да илюстрират пред децата учебния процес и да привлекат интереса, и ние сме готови това да го споделим безплатно. Включително имаме готовност с кутии за експерименти по даден предмет – примерно химия за 7 клас, които имат както оборудването, така и консумативите, но най-важното, имат видеоклиповете, с които се показва как учителят да може да си възпроизведе тези, да си поддържа формата, какви въпроси да зададе, как да проведе експериментите, какво да обясни и как да покаже най-вече приложението, къде тези технологии или опити се прилагат в живота. И сега, когато имаме шанса – дай боже да го оползотворим, не само да усвоим, а оползотворим средства по Националния план, има 500 милиона за създаване на STEM центрове. И познайте от кое тръгва чиновничеството първо да се инвестира? Строежи и ремонти, разбира се. След това ще се закупи техника, която за две години ще загуби да речем поне 25% от ценността си, от стойността си, и чак тогава ще стане обучението и решаването на съдържанието. Е как, като не знаеш това дали е лаборатория по химия, ще я оборудваш така, както трябва, с негорими специални покрития по чиновете, с въздухопроводите, камините? Ето така стоят нещата. Т.е. дори когато ни дават възможност за средства, ние да реализираме свои си научени уроци, ние и това не можем. И единственото оправдание, което имахме досега – ние сме бедна държава, нямаме възможности. Явно не са парите, а други възможности нямаме. 

Водещ: Какво си мислите за ChatGPT? Сега излиза версия 4.

Огнян Траянов: ChatGPT 3 също може много неща, не само текст, но той е пуснат като изследователски проект, за да събере още повече и обратна връзка и още повече данни и да може да се настрои наистина вече и ChatGPT 4. Но по-важното е, че Microsoft де факто ще използва този много, много ярък пример за приложение на Machine Learning, като го интегрира в търсачката си. И това е голямата печалба всъщност – че те с една автоматизация на „белите якички“ взимат един огромен дял от работещите по света. Това е наистина един много впечатляващ пример за мощта на изкуствения интелект. Вие знаете, че аз съм малко пристрастен, защото още от 80-те години работя в тази сфера като научен сътрудник, но разбира се, нещата се промениха. Зад него се крият страшно много данни. Като текстова информация си представете 1/4 от библиотеката на Конгреса, толкова информация. Тя не е така просто взимаме и хвърляме тази информация, тя се калибрира. Много отдавна се разбра, че данните са новият петрол, новото гориво на икономиката, и аз през 2018 г. бях на едно събитие на Digital Europe в Брюксел и американски  млади колеги идват и започва разговор. Аз се чудя нещо, по какъв повод, какво следите – „Не, ние сме тук да купуваме данни“, казват. По това време имаше много хора, които не осъзнаваха каква е ценността на данните. Така че това е основното – търсачките, за да могат да се вземат данни.

Водещ: И то до последно беше много голям проблем как да се случи обработката на тия данни. Хора от бизнеса казваха „Това е като да се опитваш да пиеш вода от пожарникарски маркуч“. Обаче вече очевидно не е така, защото АІ го обработва, синтезира.

Огнян Траянов: Зад него стоят огромни изчислителни ресурси. OpenAI публикува едно свое изследване, че за пет години, от 2012 до 2017 г., 300 000 пъти се е увеличила консумираната изчислителна мощност и времето, в което се удвоява необходимата и вече инсталирана компютърна мощност, е 3 месеца. За 3 месеца се удвоява, след още 3 – пак, вие си представяте една геометрична прогресия как расте. Бъдещето на един изкуствен интелект е представянето в експлицитен вид на знанията и на начина на разсъждения. ChatGPT е първото пиленце, което чертае пътя към съветващите, когато вече може да получиш съвет по различен въпрос, започвайки от това как да си ремонтирам стола до различни много по-сложни области. Имайте предвид, че в момента, откакто се обяви ChatGPT 3, на месец по 100 фирми обявяват бизнес решения, базирани върху ChatGPT 3. Т.е. това ще се насочва, вече специализира в различни области с различни, вече много по-близко до интересите.

Водещ: Добре, тук сега е много важно къде е България на този фон, защото ще продължи да се отваря ножицата между бедни и богати.

Огнян Траянов: В България също работим. Ние в ТехноЛогика използваме изкуствен интелект за обработка на сателитни снимки с висока резолюция, със средна резолюция и можем, вече сме калибрирали към българските условия, значи специфично сме настроили така, че да са точни, индекси, които могат да бъдат използвани за това как върви вегетативният период на дадена култура, засяга, можем да разпознаем каква е културата, как се развива, с друг индекс – дали се напоява правилно. С трети индекс пък може да оценяваме площи, които са заплашени от пожар или са жертва вече на пожар, как се възстановяват. Веднага, още преди години, със случването на тези събития тук – язовир „Студена“, замърсяването на Варненското езеро веднага показахме кога е възникнало, как се е разпространило, по какво време. В „ТехноЛогика“ по тази тема работят мои млади колеги, които са трима доктори на науките, двама от тях са работили в „Джойнт рисърч център“ на Европейския съюз.

Водещ: А на държавно равнище някой интересува ли се от това? 

Огнян Траянов: Да. Сега, в момента, се обсъжда един проект, който цели да се използват съвременни средства като сателитни снимки, безпилотни летателни средства, датчици, за да може да се предвиждат и управляват кризисни ситуации. Лично ние сме работили 2000 г. в проект, финансиран от американското правителство, да създадем един истински такъв център, но тогава се ограничи България да си направи 112 с много отживели за времето си технологии, сега просто няма нужда въобще да ги споменаваме. Така че има го и разбирането, че това не е въпрос само да вземем и ние няколко там елитарни фирми, да направим някакви… EnduroSat също участват в това обсъждане – знаете сателитите, които те имат. Не е въпросът само ние да направим някакви хубави решения и примери, а да създадем школи. И ние върху това работим – да създаваме школи, и това е призивът за образованието. Бях подкрепен и в БАИТ, включително разпознат и от Министерство на образованието, и се стартира една национална програма – „ІТ бизнесът преподава“. По-късно тя се разшири в „Бизнесът преподава“.

Отделно от това преди дни в „ТехноМеджикЛенд“ бяха поканени учители и директори от тези училища, които ще преподават „Програмиране на изкуствен интелект“, „Програмиране на роботи“, и ние безплатно ще ги обучаваме. 

Водещ: Вие управлявате една от най-големите софтуерни компании в България. Готвите ли се за криза?

Огнян Траянов: Естествено. Кризата беше на прага декември 2019 г. Има моя публикация тогава, която казва: колеги, карайте уверено, но се оглеждайте в знаците, защото тя се зададе още тогава. В Германия 30% от предприятията искаха да се възползват от тази програма – петият работен ден от седмицата да се плаща от държавата, за да не съкращават хора, а пък знаем, че ние сме много свързани с този пазар. И това беше една достатъчна такава сигнална лампа. Дойде пандемията, нещата се размиха, наляха се без ограничения пари, но в края на краищата, ние имаме още от тогава едни такива диспропорции, които трябва да се изправят на пазара. Сега те се увеличиха. И винаги трябва да разчитаме на това, че – както се пее в една песен – освен слънцето, слънчевите лъчи, винаги ще има и малко дъжд понякога. Т.е. никога да не залагаме всички яйца в една кошница. Лошото е, че ние излизаме по-късно от кризата. Защото нашите предприятия са все още в една стагнация, рецесия, липса на поръчки, докато се възстановят веригите на доставки. В Западна Европа страшни привилегии се даваха за роботизация, т. е. ин хаус, прибиране на производството. И докато нашите се изправят, ще е тръгнала вече икономиката на запад и тогава нашите кадърни млади момчета ще кажат: „Ами хубаво сега, като няма тук работа, ще работя за западни възложители. Вече дори няма нужда да напускам възрастната си майка и да се чудя кой ще я гледа, мога от тук, дистанционно да работя, защото пандемията ни научи“. 

Водещ: Ще успеят ли да се разберат да направят правителство нашите политици според вас?

Огнян Траянов: Е, те ще бъда принудени да направят правителство сега. Въпросът е, че е много голям натискът, едва ли ще удържат да направят някакво компромисно правителство. Лошото е, че то се знае, че е временно, до местните избори наесен, и съответно това правителство няма да има възможности да направи някакви сериозни реформи. Не е важно дори бих казал правителството, защото ние и сега имаме правителство, дори, между другото, с по-голям хоризонт, но важното е да имаме парламент, който да приеме необходимите, обещани вече законови и нормативни промени, така че да не спираме изпълнението на Националния план за възстановяване. 

Водещ: Обърква ли ни плановете и сметките отлагането на влизането в еврозоната?

Огнян Траянов: Ами, по-скоро малко успокоява. Аз съм твърдо „за“ и целият наш бизнес сме твърдо „за“, разбира се. Но от друга страна пък, абсолютно неподготвени, абсолютно неподготвени. Ние питаме, имаме специална група в БАИТ, която е посветена на това какви промени как ще станат, защото тези софтуери, ние не можем да ги променяме за една нощ. Ние сме били винаги достатъчно умни, посветени, ще се справим, но това е въпрос на клиенти. Банковата система, това са важни неща, които изискват много внимателно, те трябва да се разработят, т.е. да се препрограмира нещо, след това да се тестват интеграционните връзки, да се види какъв е ефектът, къде някъде нещо ще сработи, всичко това да се тества, и то месеци наред, а ние нямахме до последния момент въобще идея как точно ще се реализира. Така че нека това време да се използва от експертите и те наистина задълбочено да направят едно проучване на опита на Хърватия, на другите наскоро присъединили се, и ние да можем да се учим от чужд опит, а не от проби-грешки.

Вижте цялото интервю тук.