Масови съкращения в технологични гиганти: Ще се отразят ли на IT сектора у нас?

Според Огнян Траянов, зам.-председател на БАИТ, в следващите три години ще има сериозни трансформации – интервю за businessnovinite.bg

Google, Amazon, Meta, Tesla, Twitter, Spotify, Shopify, Microsoft и Netflix… Това са само част от компаниите, които обявиха съкращения на хиляди служители. За  няколко седмици някои от технологичните гиганти в световен мащаб съкратиха  близо 70 хил. човека. Съкращаването на 18 хиляди служители в Amazon се превръща в най-голямото намаление на работната сила за цялата 28-годишна история на търговеца на дребно. 

У нас работещите само в софтуерния бранш са повече от 50 хиляди души, показва проучване на CBN – Pannoff, Stoytcheff & Co, по поръчка на БАСКОМ . Според данните, данъчните постъпления, които технологичният сектор генерира у нас са  над 1 млрд. 300 млн. лв., а приходите им се равняват на 4,5% от БВП  към края на 2022 г. Секторът е ключов за икономиката у нас. 

Businessnovinite. bg потърси за коментар Огнян Траянов – зам.-председател на Българската асоциация за по информационни технологии (БАИТ). 

Масови съкращения в технологичните гиганти в САЩ, какви ще са последствията? 

Как тази вълна от съкращения ще се отрази в Европа и частност България? 

Предстоят години на трансформации 

Покачването на лихвите в САЩ и настъпващата рецесия са сред факторите довели до масовите съкращения, които виждаме в технологичните гиганти.  

Световните кризи и рецесия идват у нас по-късно, но винаги идват

Световните кризи и рецесия идват у нас по-късно, но винаги идват, казва Огнян Траянов от БАИТ и допълва, че  лошото е, че си отиват много по-бавно. „Отиват си  две, три години след като западните икономики и фирмите там са започнали възстановяване и привличат наши специалисти.  А днес  за работа за фирма в чужбина дори не е задължително да се местиш там,  казва зам.-председателят на  Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ). 

Как тази вълна от съкращения ще се отрази в Европа и частност България? 

По думите му процесите на негативно отражение върху българските IT  фирми са започнали през есента на миналата година. Допреди няколко месеца публикуваха списъци с покани за десетки видове специалисти, а сега – за един, два вида, допълва Траянов.  

Според него със сигурност  в следващите три години ще има сериозни трансформации - придобивания, сливания, смяна на бизнес модела сред фирмите от бранша, както и съкращения, преориентация и преназначения на множество специалисти в сектора. 

Ето и цялото интервю на businessnovinite.bg със зам.-председателя на БАИТ Огнян Траянов, зам.-председател на УС на БАИТ. 

Наблюдаваме невиждана досега вълна на масови съкращения в редица технологични гиганти – на какво се дължи това? 

Не бих казал, че е невиждана. Спукването на дот-ком балона (.com bubble) в края на миналия и началото на този век бе съпроводено от не по-малко стресиращи цифри и явления. 

Развитието и навлизането на нови обещаващи цифрови технологии си има свой жизнен път и цикъл. След появата, съпроводена с див ентусиазъм и преекспонирани очаквания, следва технологично време за реализация, зрялост, установяване и залез. Пандемията ускори 3 пъти процесите на  цифровата трансформация в САЩ. Тя даде решителност за промени във фирмите. Много от планираните за постепенно навлизане промени получиха тласък към ускорена бърза реализация. Ролята и търсенето на дигитални решения нарасна с неочаквано големи темпове, а с тях и IT фирмите. 

Друг фактор за устремно им разрастване бе и  инфлацията (до голяма степен резултат пак от пандемията и печатането на пари за справянето с нея). Влагането на налични пари с цел запазване на стойността им в акции и дялове на бързо развиващи се обещаващи фирми доведе до исторически върхове на отношението на пазарните оценки и цените на придобивания спрямо реалните показатели на тези фирми. Но ето, лихвите в САЩ се вдигнаха значително  и ще продължат своето покачване. 

В същото време  настъпва рецесия. Един естествен рефлекс за много фирми е да започнат ограничаване на  инвестициите за иновации и развитие на нови технологии и продукти, които са в ембрионален стадий на развитие, включително и на екипите, ангажирани с тях. 

Друг фактор са усилията да задържат инвеститорите чрез демонстрация на решителни адекватни мерки, запазване на нивата на показателя среден  приход от служител. Фирми с такова поведение не са само технологичните гиганти, но големите са по-видими, цифрите в абсолютен брой, а не проценти, са по-стряскащи, а начинът на провеждане на съкращенията на служители – шокиращ за европейци.  

Можем ли да прогнозираме дали тази вълна ще се отрази и на технологичния сектор в Европа и в частност – България? 

Да, естествено. SAP също съкращава хиляди служители (бел. ред .- компанията обяви, че планира да съкрати 3000 служители от офисите си по света). Процесите на негативно отражение върху българските ИТ  фирми започнаха през есента на миналата година.  Спиране и дори прекратяване на договори с български подизпълнители. 

Голямата част от фирмите от нашия технологичен сектор, работят като аутсорсинг подизпълнители по поръчки от производители от високоразвитите икономики. Когато в бизнеса на западния възложител има спад той спира с поръчките, което е много по-мек и лек начин спрямо негативите от съкращения и дължимите за тях обезщетения. Това е и част от ролята на аутсорсинга – да е буфер. 

Други IT фирми у нас, макар и по-малко на брой, но с много служители, са клонове на международни корпорации. При тях съкращенията са вече факт, но все още не са масови. Погледнете обявите им за свободни позиции и ще видите голяма разлика. Допреди няколко месеца публикуваха списъци с покани за десетки видове специалисти, а сега – за един, два вида.  

Какви ще са последствията върху технологичния сектор у нас, знаем, че той е ключов за българската икономика? 

Да, той е ключов и с дела от БВП, и с добавената стойност и най-вече с ключовата си роля за дигитализацията на фирмите от всички сектори, тяхното модернизиране и повишаване на конкурентоспособността им, за дигитализацията във всички сфери и стандарта на живот в България. 

Много от компаниите, които работят за чуждите икономики, при загуба на поръчки от там, ще се вгледат в родния пазар. И те биха били значителен ресурс за ускоряване на нивото на дигитализация в България. В тях работят не малко талантливи специалисти. Но за пренастройването към услуги за краен клиент  ще са необходими специалисти, които не са типични за аутсорсинг бизнеса, например бизнес аналитици, консултанти. Ще е необходимо познаване на местното законодателство и прилагането му. В България за тях възможност е отдаване на специалисти под наем (body leasing) на банки, застрахователи и др. големи клиенти, които обаче са ограничен брой. 

Компаниите, които работят от години за български клиенти, каквито са повечето фирми в БАИТ, имат изградена лоялна база клиенти и сериозни приходи от поддръжка, което им дава устойчивост. Те ще продължат да имат ключова роля за дигитализацията на страната ни.  

Да очакваме ли съкращения в технологични компании у нас или свиване на сектора? 

За да се отговори на този въпрос, трябва да се отчетат няколко фактора. От една страна, до скоро се даваше оценка за  недостиг у нас на десетки хиляди ИТ специалисти. Националният план за възстановяване и устойчивост предвижда милиарди за дигитализация. От друга, първите сигнали за рецесия в Европа и в най-големия търговски партньор на България – Германия бяха видими още в 2019 г. 

Още тогава си позволих да съветвам колегите си „не спирайте, но се вглеждайте в знаците“ (сп. Мениджър, декември 2019). Но пандемията даде свобода на централните банки за интервенции с парични потоци без ограничения. И рецесията сякаш се отложи. Но сега тя набира скорост в САЩ и трудно се маскира в Западна Европа. Световните кризи и рецесия идват у нас по-късно, но винаги идват. 

И лошото е, че си отиват много по-бавно. Отиват си две, три години след като западните икономики и фирмите там са започнали възстановяване и привличат наши специалисти. А днес за работа за фирма в чужбина дори не е задължително да се местиш там. Гиг-икономиката също ще е фактор при ориентация за работа извън страната ни в периода на рецесия. Със сигурност в следващите три години ще има сериозни трансформации - придобивания, сливания, смяна на бизнес модела сред фирмите от бранша, както и съкращения, преориентация и преназначения на множество специалисти в сектора.