Ще продължим да инвестираме изпреварващо в нови технологии

Европа трябва да продължи да бъде критерият за човечност, казва Огнян Траянов, собственик и изпълнителен директор на „ТехноЛогика“ в интервю за сп. Business Global

Г-н Траянов, какви са най-важните критерии, по които оценявате развитието и успеха на „ТехноЛогика“?

Ние не се стрeмим да бъдем най-голямата, а да бъдем най-надеждната фирма, най-добрият партньор на клиентите. Количественото разрастване никога не ни е било цел, качеството за нас е водещото. Качествен партньор не само в това колко сме прецизни и посветени, а качество и като богата палитра от компетенции в различни технологии, които се допълват и дават синергичен ефект, когато се използват едновременно. Важното е да имаме все повече лоялни клиенти и да владеем все повече технологии, които да превръщаме в ползи за тях. И не какви да е, а технологии в първите фази от навлизането им на пазара.

Кои са най-големите промени, през които премина „ТехноЛогика“ от 2020 г. насам? Какви нови продукти и технологии разработихте през този период?

Моделът на „ТехноЛогика“ е да следим новоизгряващи технологии и да подбираме сред тях тези, които са подходящи за нашия основен пазар – България, за българското общество и за българската икономика.

Някои от технологиите, които тогава, а и малко преди това избрахме като перспективни и в които инвестирахме, вече са изградени и стабилни бизнес линии, окомплектовани с нужните компетенции и собствени разработки и вече носят ползи за нашите клиенти, за обществото. Една такава област е анализът на сателитни изображения, включително и с използване на изкуствен интелект. Изградихме екип, в който работят и четирима колеги с докторски степени. Имаме собствен продукт, който се използва от селскостопански производители, отворени към нови технологии. С него те навреме виждат как се развиват посевите, къде е необходимо още поливане, къде обратно – влажността е в повече, къде има риск от пожар и други важни индикатори.

Друго направление е киберсигурността. В областта на киберзащитата ние не само предоставяме услуги на български предприятия и организации, но и представяме България в международни инициативи. Участваме в ученията на НАТО за киберзащита, а в последните 2 години сме и в екипите по организирането и провеждането им, включително и на най-голямото учение в света Locked Shields, за което получаваме благодарствени писма от НАТО.

Продуктът ни в областта Manufacturing Operations Management (оперативно управление на производството) вече има първите клиенти сред 700-те фирми в индустрията, които обслужваме.

Разбира се, продължаваме да развиваме и обновяваме и утвърдените ни продуктови линии. Системата ни за управление на човешките ресурси HeRMeS е най-разпространеният и предпочитан продукт в корпоративния пазар и държавната администрация. Но със създаването на версията ѝ за малки и средни предприятия HeRMeS eXpress сме полезни за все повече и повече предприятия.

Не спираме да инвестираме и в „ТехноМеджикЛенд“, първия STEM център в България, който отворихме през 2018 г. Готови сме да помогнем и на държавата в изграждане на STEM центрове за училищата, като споделим нашия опит. Подготвили сме набори от инструментариум и консумативи за експерименти, които да съпровождат учебния материал. И най-важното – окомплектовани са с видеоматериали и инструкции към учителите.

А как се развиват публичните проекти, в които участва „ТехноЛогика“? Един от тях е платформата за междурегистров обмен RegiX, създадена от компанията, която дава възможност за предоставяне на електронни услуги от администрацията.

Да, RegiX е важен компонент на електронното управление. В него вече се осъществяват по над 10 млн. административни справки месечно – на всеки българин се спестяват по няколко часа в стоене на опашка и събиране на документи.

Реализирахме десетки ключови системи: в транспорта – железопътния, водния, сухопътния, въздушния; в отбраната и защитата на населението от бедствия и аварии; във финансите – банките и националната банка; в управлението на помощите и субсидиите; в правосъдието; в екологията; развихме и обновихме много от системите, създадени от нас преди този период. Например в  системата за администриране и контрол на субсидиите в земеделието мониторингът вече се осъществява с използването на сателитни изображения. По покана на ЕК представихме разработката на специализирано събитие в Брюксел.

Включихме се успешно в един от първите проекти на Европейския фонд за отбрана, свързан с управление на силите под вода. За нас човешкият живот е върховна ценност, но работим усилено и в областта на отбраната, без това да включва смъртоносни оръжия и технологии. В посока опазване на човешки живот са и системите, които разработихме за Пътна полиция.

Последните 5 години са едни от най-предизвикателните за човечеството – ковид пандемия, военен конфликт в Европа, търговски войни… Как това се отразява на средата и на условията за бизнес?

Милитаризирането на икономиката, смяната на курса, при което много от идеите и стремежа за мир и устойчиво развитие се заместват с инвестиции и усилия в една нехуманна посока, са тенденции, които несъмнено се отразяват и на бизнеса, и на цялостното развитите на човечеството. Но колкото до пандемията, тя ускори и доказа ролята на дигитализацията в нови области, отвори нови възможности.

За съжаление, нещо, което не можахме да запазим от пандемията, беше първоначалният рефлекс на предизвикателството, на заплахата, което тогава обедини хората от даден град, община, народ, страна, континент. Тези отношения на взаимопомощ, на жертвоготовност, на хуманно извисяване в днешно време са изместени от нехуманни прояви като военни действия, заплахи, други разграничаващи фактори.

И разбира се, изпитанията и цената, които трябва да плати Европа, са най-големи, както винаги. С допълнителното утежнение от липса на изявени морални водачи, будители, духовни водачи, от деморализиране на обществото, от безверие. Това носи други сенки в живота ни.

Доколко са оправдани страховете от изместване на хората от изкуствения интелект и наистина ли е толкова променяща технология?

Смятам, че се намираме в своеобразен пик на очакванията към изкуствения интелект, в т.нар. hype cycle, или малко след него. Изкуственият интелект постигна популярност с предоставяне на достъп на милиони хора да го видят, ползват и усетят. Иначе той си съществуваше в телефоните, в автомобилите ни. Наближава времето, в което наистина ще имаме „интелектуален“ изкуствен интелект, който на базата на опит и знание от предишни времена да може да се справя в непозната ситуация. В момента имаме т.нар. тесен изкуствен интелект, при който се натренирват адекватни рефлекси при дадени ситуации.

Споделял съм, че големият скок ще дойде, когато започнат да се обменят знанията между различните базирани на AI системи, така както някога човешката цивилизация е открила езика, за да може човекът да се учи не само от собствения си опит, а и от опита и знанията на другите. 

Иначе ползата от изкуствения интелект е несъмнена. Tой се превръща в един чудесен нов инструмент, който, както различните ключови технологии и инструменти в миналото са довели до скок не само в развитието на индустрията, но дори и в музиката, в различните области, също ще разшири и даде нови възможности за реализация на човека. Винаги съм казвал: технологиите помагат и не трябва да бягаме и да се страхуваме от тях, а трябва да бягаме към тях и да се страхуваме да не изостанем. Те не са поробители, а наши освободители.

Може ли Европа да навакса технологичната си изостаналост спрямо САЩ и Китай?

За съжаление, не съм оптимист. Европа вече не е континентът на технологичните революции, на изобретенията, на интелектуалната собственост дори. Не е и континентът на производствените мощности. Европа е континентът на културата, който дава мерилото кое е хуманно, кое не е, кое е потенциална заплаха за човечеството и развитието му трябва да бъде регулирано, и чие развитие трябва да бъде насърчавано. Европа трябва да продължи да бъде критерият за човечност. Трябва да се грижим да бъде опазен естественият интелект на Европа и неговото наследство от произволно генерирани неверни факти, които да се цитират и мултиплицират до степен да изместят истината. Да защитим  художественотворческия потенциал  – художници, режисьори, писатели, композитори,  от имитатори с изкуствен интелект.

Какво предстои в развитието на „ТехноЛогика“, как виждате „следващите 5 години“?

Ще продължим да подпомагаме конкурентоспособността на българските фирми, да защитаваме и улесняваме живота на гражданите с е-услуги, с дигитализация на администрацията, със системи за мониторинг и управление при бедствия и аварии, да допринасяме за изпълнението на ангажиментите на България като член на ЕС. Ще продължим да следим и инвестираме изпреварващо в новоизгряващи технологии.

В плановете за бъдещето на „ТехноЛогика“ ще участва и синът ми, който съвсем скоро ще завърши образованието си в САЩ и ще застане до мен в управлението на фирмата.

Текстът е публикуван в бр. 6 (58) на сп. Business Global и е достъпен онлайн тук.