Дискусия за приноса на инженерната мисъл събра водещи български производители на 25-aта Среща на приятелите на ДиТра

В рамките на юбилейната 25-а Среща на приятелите на ДиТра за първи път бе организиран специален дискусионен формат, посветен на приноса на инженерната мисъл, новите технологии и добавената стойност за българската индустрия. В разговора участваха ръководители на четири утвърдени български производствени компании, които проектират своите изделия на SOLIDWORKS от ДиТра – центърът за 3D решения на ТехноЛогика.

Това бяха –  Николай Костадинов, изпълнителен директор на Томика-Метал и управител на ТМ Инокс, Бойко Недялков, изпълнителен директор на Торготерм, Петър Марчовски, административен директор на Елпром Хеви Индъстрис, и Петър Стефанов, ръководител на направление „Инженеринг“ в Аурубис България. Компаниите са от различни сектори на машиностроенето и преработвателната промишленост, но участниците откриха, че споделят сходни предизвикателства.

Темата за недостига на квалифицирани кадри се очерта като обединяваща за всички. Николай Костадинов открои като основно предизвикателство как с наличния човешки потенциал компанията да бъде по-ефективна и да печели доверието на партньорите си в среда, в която много фирми изчезват. „Ние търсим конкуренцията и обичаме да се конкурираме с достойни фирми“, заяви той, като подчерта, че над 95% от продуктите на компанията са изцяло съобразени с конкретни клиентски изисквания.

Бойко Недялков постави акцент върху наследството и образованието. Според него най-голямото конкурентно предимство на България са били добре подготвените кадри от миналото, но образователната система днес не отговаря на изискванията на индустрията. Затова той подчертава, че имат “цехове, в които даже няма хора. Машините подават команди на склада, складът доставя материала, машината работи.“

Петър Стефанов представи различната гледна точка на преработвателната промишленост, където недостигът на кадри е принудил Аурубис България да привлече специалисти от чужбина за пускането на нова производствена линия. Той описа и конкретните ползи от инвестицията в 3D скенери HandySCAN   от ТехноЛогика, както за безопасността на хората, така и за измеримите финансови резултати при ремонта на оборудване.

Петър Марчовски описа как Елпром Хеви Индъстрис, едно от най-старите предприятия в страната, е избрало да инвестира в инженеринг, автоматизация и системи за управление на качеството, вместо да разчита на нискоквалифицирана работна ръка. За управление на бизнес процесите си Елпром се доверяват на ARIS отново от ТехноЛогика. „Ако един процес е изпипан както трябва от началото до края, то той няма нужда от контрол“, посочи той, добавяйки, че контролът сам по себе си е чист разход. И това не се отнася само до производствените процеси, но и тези за управление на човешки ресурси, за които използват софтуерa HeRMess eXpress за автоматизация на администрирането, остсъствията, графиците на всичките си 550 служители. 

Разговорът естествено премина към ролята на технологиите и дигитализацията като ключ към ефективността. Николай Костадинов подчерта, че конкурентоспособността днес е невъзможна без дигитализация: „Ефективност не може да има, когато нямаш тази дигитализация и тези програми, с които в момента разполагаме.“ Той разказа и за значителните инвестиции на компанията в обучение на нови кадри – безплатни курсове по SOLIDWORKS, легитимен учебен център и менторски програми за инженерния екип. 

В заключение участниците споделиха визията си за бъдещето с няколко думи. Бойко Недялков го обвърза с непрекъснатото усъвършенстване и адаптация. Петър Марчовски изрази оптимизъм: „Децата ни са по-добри от нас със сигурност, така че бъдещето на България и на индустрията е в добри ръце.“ Петър Стефанов очерта светло бъдеще, в което новите технологии ще позволят по-чисто производство и по-добър живот. А Николай Костадинов обобщи: „Бъдещето е свързано с експертиза и експертни решения на всяко едно ниво.“

Общия извод на участниците бе, че българската индустрия може да постигне устойчивост и ефективност единствено чрез дигитализация, но че в основата на добавената стойност остава човешкият капитал и инженерната мисъл.