ТехноЛогика представи националната референтна архитектура за оперативна съвместимост
Българската софтуерна компания ТехноЛогика представи националната референтна архитектура за оперативна съвместимост на семинар в София, организиран с Министерството на електронното управление (МЕУ). На събитието, което маркира значима стъпка в развитието на електронното управление у нас, присъстваха десетки представители на изпълнителната власт и на частния сектор.
Разработването и прилагането на оперативната съвместимост е по проект, финансиран от Оперативната програма „Добро управление“, и изпълнен от екипа на ТехноЛогика.
Резултатите ще помогнат на публичните организации да си взаимодействат по-ефективно посредством обмен на данни между техните информационни системи, като за целта се въвеждат стандарти при тяхното разработване, проектиране и изграждане и внедряване. Българската референтна архитектура е част от Европейската рамка за оперативна съвместимост, приложима за всички публични администрации в ЕС. Тя играе ролята на общ знаменател за съответните информационни системи на европейско, национално, регионално и местно ниво.
През последните десетилетия европейските публични администрации инвестират в информационни технологии, за да модернизират своите вътрешни дейности, да намалят разходите и да подобрят услугите, които предлагат на гражданите и бизнеса. Въпреки постигнатия значителен напредък и извлечените ползи, пред администрациите все още съществуват значителни пречки за обмен на информация и сътрудничество по електронен път. Те включват законодателни бариери, несъвместими работни процеси и информационни модели, както и многообразието на използваните технологии. Причината за него е, че в миналото информационните системи в обществения сектор бяха създадени независимо една от друга, а не по координиран начин. Този проблем решава националната референтна рамка.
Семинарът по представянето на архитектурата за оперативна съвместимост бе открит от зам.-министъра на електронното управление Атанас Мазнев и от изпълнителния директор на ТехноЛогика Огнян Траянов, който заяви, че с множеството реализирани системи в публичния сектор и със своите над 600 клиенти от реалната икономика, българската софтуерна компания се включва с гордост във всички проекти, чиято цел е да направят България един по-добър дом за нас и нашите деца.
„Завършваме 4 проекта за присъединяване на България към европейски системи – изтъкна Траянов. – Европа сега плаща голяма цена, за да докаже, че е континент на ценности, но това не бива да ни отказва да се борим за все повече Европа в България.“
„За нас референтната архитектура за оперативна съвместимост е ключов проект. Имаме над 1000 услуги, които предлагаме по електронен път на портала egov.bg – заяви Николай Минев, директор на дирекция „Системи и компоненти на електронното управление“ в МЕУ. – За да бъдат тези услуги достъпни за гражданите на другите държави членки на ЕС, за хора с увреждания, за хора в слабонаселени райони е нужна точно тази оперативна съвместимост, която се решава с настоящия проект. А благодарение на европейската рамка за оперативна съвместимост българските граждани ще могат да потребяват същите услуги в други страни от ЕС.“
Минев даде пример и за ефекта от системата за междурегистров обмен RegiX, също разработена и внедрена от ТехноЛогика, чрез която са генерирани близо 200 милиона електронни документа вместо хартиени такива.
Експертите, участващи в реализацията на проекта – Борис Борчев и Николай Николов, представиха принципите на рамката на оперативна съвместимост и направиха анализ на постигнатото досега в областта, което ни нарежда на средни позиции в Европейския съюз. Липсата на системен подход и неактуалната нормативна база все още са част от предизвикателствата пред изграждането на оперативната съвместимост. Препоръките за развитие на електронното правителство у нас включват техническа неутралност (без ангажиране на системите с продукти и технологии на определени производители), повече системи с отворен код (но не самоцелното им въвеждане, защото държавата вече е инвестирала в добре работещи системи с неотворен в определени сектори), изграждането на карта на режимите в държавната администрация и на информационните потоци, идентифициране на често повтарящи се маршрути на информацията, които биха позволили по-добър фокус и преход към административно обслужване тип „епизоди от живота“, гарантиране на сигурността и неприкосновеността на личните данни.
