Безплатно образование, което не ни струва нищо, не струва нищо, казва Огнян Траянов в интервю за списание „BGlobal“

Преодоляваме ли вече пропастта между образование и практика, г-н Траянов?

Не я преодоляваме, но тази пропаст е вече добре осъзната, във фокуса е на общественото внимание, бизнесът става все по-активен в инициативите, инвестициите си. В резултат се заделят значителни ресурси, което поражда голямата отговорност за тяхното правилно оползотворяване, а не традиционното за държавната администрация усвояване. Критериите трябва да бъдат импактът, положителното въздействие, а не измерителите на самото действие. Например колко ученици, които са завършили професионална гимназия, учат или работят в същата област?
Какъв е делът на кандидатствалите за стаж и отхвърлени заради липса на приемливо ниво на знания? А базови умения вече никой и не очаква.

В кои професии според Вас завършилите български вузове вече могат да започнат работа веднага, без необходимост от сериозно обучение?

Толкова голям е процентът на NEETs (неработещи и неучещи) в България и толкова е голям гладът за кадри, че нуждата от обучение не е спирачка. Критични са трудовите навици и разбирането за професионална реализация. Показателен е и фактът, че толкова много млади хора се реализират в професия, различна от висшето им образование.

Бизнесът полага усилия за подобряване връзката с образованието, включително и средното – както с индивидуални проекти, така и с колективни начинания като Базара на професиите, чието осмо издание бе проведено в „София Тех Парк“ в края на ноември. Какво сочи натрупаният вече опит на Базара на професиите?

Задълбоченият анализ, намирането на корена на предизвикателствата и тяхното решение са качества, присъщи на бизнеса – неговите иновации. Той не само вижда иновативните решения, но и инвестира в тях, създава добри практики. Те би трябвало да бъдат разпознати и приложени в национален мащаб със средствата от приноса ни към националния бюджет. Ако не можем за толкова години вече да направим разумен плавен преход към интегрирано с пазарната икономика образование, тогава ще бъдем принудени да го направим по болезнения начин. Ще ни се наложи да се убедим, че безплатно образование, „което не ни струва нищо, не струва нищо“, и ще изберем стръмния път към изцяло платено образование. Знам, че звучи ужасяващо за всеки българин, но по-добре „ужасен край, отколкото ужас без край“.

Осмото издание на Базара на професиите още веднъж доказа, че успехи се постигат с постоянство и устойчивост. И по време на пандемията проведохме две виртуални издания. Все по-ясно се вижда, че младите хора и техните родители искат да направят отговорен избор за професионална реализация. Базарът запазва и формата си за първоначално запознаване с професиите, но все по-голям интерес има към срещите и диалога с професионалисти. Имаше както повече организирани групи от училища, включително и извън София, така и посещения от младежи. Направиха впечатление и студенти, които се възползваха от възможността да се запознаят с различните специализации в дадени професии. Обогати се значително и палитрата на представяните професии.

Ако продължим със средното образование, България отдавна натрупа опит с дуалното образование и със STEM програмите. Смятате ли, че има нужда от нова посока или енергия за тях?

България се стреми да възвърне нивото, което имаше в STEM и професионалното образование. И в двете направления имаме да изминем дълъг път, а и критериите ни са силно занижени, щом отчитаме като успешни досегашните инвестиции в STEM центрове за купуване на 3D принтери без базови умения как да се използват, ремонти и преустройства, при които ударението пада върху стени за катерене. И сегашните планове не дават надежда за успех. Първите инвестиции ще бъдат в строителство, закупуване на техника и чак след това ще се мисли за съдържание и обучение на учители и водещи на занятия. Изграждаме помещение и след това се решава, че то ще бъде лаборатория по химия, но то не отговаря на изискванията – няма камина, подходящо покритие за пода и за масите, въздуховоди, надеждно съхраняване на материалите и т.н. Закупуваме модерна техника за милиони, а обученията как се работи с нея ще финансираме по друга програма след година-две. А през това време тя морално остарява и губи стойността си. Бизнесът в България има доказана добра практика с клубовете по роботика, STEM центровете, като ТехноМеджикЛенд. Той е създаден с цел да привлече вниманието към необходимостта и ползите от един STEM център. В него се провеждат атрактивни учебни часове по STEM предмети, базова организация е за практическо обучение на студенти от специалността „Неформално образование“, акумулирани са многогодишен опит и знания на различни специалисти – педагози, детски психолози, научни работници, учители, практици. Разработени са стотици експерименти за илюстрация на учебния материал и курсове по интереси. Създадени са набори за експерименти по химия и физика за обучение в час, в синхрон с учебната програма, както и за занимания по интереси. Те съдържат освен оборудване и консумативи, и инструкции и видеоклипове за тяхното оптимално използване. Ако се смени подходът и първо се избира съдържанието, тези набори биха били добър пример и ще внесат гаранция за качество – учителите ще преминават обучение, ще получават сертификат и тогава училищата им ще могат да кандидатстват за такива набори. Средствата от тяхната продажба ще останат за STEM образование, тъй като в устава на ТехноМеджикЛенд е записано, че евентуална печалба няма да бъде разпределяна между основателите му.

Има ли специфични особености в динамиката на професиите в ИТ сектора по време на ковид пандемията и в последвалата криза?

Динамиката на професиите изчезване на стари и появяване на нови, е с нормален темп за сектора на бързоразвиващите се информационни технологии. Има значими промени в начина на работа, наложи се хибриден модел. Сравнително добрите резултати на работата от дистанция стимулират цифровото номадство и поставят пред изпитание фирмената организация на работа. Породиха се изкушения за професионална реализация като фрийлансъри през платформи, т.нар. гиг икономика. Пандемията донесе криза, войната я засили, сега очакваме ясно изразена икономическа, при която рискът от тези изкушения ще се усети.

България е сред страните в ЕС, които отделят най-малко пари за наука. Как може бизнесът, и не само големите компании, да се включва в изследователската и развойната дейност?

Липсва изградена екосистема за иновации, чието стартиране може да се финансира със скромен дял от заделените средства от националния план за сътрудничество между бизнеса и научноизследователските институти. Такава концепция съм предложил още през 2011 г. от името на Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ). Тя цели създаване на пазар на иновации, иновативни идеи в различни фази от тяхната завършеност – основна предпоставка за стимулиране и изграждане на екосистема за иновации.

Огнян Траянов е основател, собственик и изпълнителен директор на ИТ компанията „ТехноЛогика“. Председател е на Българската мрежа на Глобалния договор на ООН, зам.-председател на Българската асоциация по информационни технологии (БАЙТ). Съосновател и председател на Националния съвет на Българската мрежа на Глобалния договор, чийто основен приоритет е образованието. Под негово ръководство бе изготвен Националният план по проекта на CSR Europe „Пакт за младежта“. Създател на интерактивния център за наука и технологии TechnoMagicLand. Инициатор е на програмата „Инженерното образование – солидно и работещо“, която подпомогна осъвременяването на обучението по автоматизация на инженерния труд в 10 университета.

Веселин СТОЙНЕВ